Недавно вспомнил, как в юной молодости, когда интернеты были еще уютными, юмор не камедиклабным, а ценности — нетолерантными, мы с друзьями зачитывались и ухохатывались «Хрониками диверсионного подразделения» авторства Вадима Артамонова.
Собственно, тем, кто читал — будет приятно вспомнить. Тем, кто не читал — не менее приятно поржать.
День 1.
В наше подразделение пришел полковник и объявил, что мы будем учиться диверсионному делу по новой программе. До окончания подготовки никто живым не уйдет. А если кто несогласен, то пусть пишет рапорт. Его расстреляют без очереди.
День 2.
Пришел сержант. Сказал, что нашим обучением будет заниматься именно он. Обучаться будем по особой секретной школе (и технике) ниндзя, о которой не знаю даже сами ниндзя. В качестве демонстрации возможностей сержант разломал головой железнодорожную шпалу и съел каску. Все были в шоке.
День 3.
Выяснилось, что полковник шутил по поводу расстрела. Ничего, встретим — тоже пошутим. Он у нас в ластах на телеграфный столб залезет.
День 5.
Учились рыть ямы скоростным методом бобров и прыгать через них. К концу дня все научились перепрыгивать восьмиметровые ямы.
День 7.
Для стимулирования прыгучести сержант натянул в ямах колючую проволоку, поэтому все научились прыгать на 15 метров.
День 9.
Учились перепрыгивать заборы. С двухметровыми проблем не возникло. А с помощью мудрого сержанта, колючей проволоки и планки с наточенными гвоздями все
научились перепрыгивать через трехметровые заборы.
Ночью половина подразделения смылась в самоволку, перепрыгнув через забор.
День 10.
Приехали строители из специальных строительных войск и нарастили забор до 7 метров в высоту, так как по всем расчетам человек физически не способен на столько подпрыгнуть. Под руководством мудрого сержанта и планки с гвоздями научились перепрыгивать пятиметровые заборы.
Ночью в самоволку ушла другая половина подразделения. Если человек не может перепрыгнуть забор, то он может его перелететь. С пороховым ускорителем.
День 11.
Учимся ползать по стенкам. Получается плохо. Сержант сказал, что по стенкам ползать может научиться даже обезьяна, но он нас простимулирует.
День 12.
Ползаем неплохо, но часто падаем вниз. Сержант разложил внизу дощечки с гвоздями. Первым упал Иванов. Гвозди погнулись, Иванов почти не пострадал.
День 13.
Уверенно ползаем по стенам. Иванов боится высоты, поэтому на уровне шестого этажа начинает блевать. Но не падает, потому что сержант обещал надрать ему задницу.
День 14.
Пришел командир подразделения. Просил составить график самоволок. Потому что детекторы масс, тепла и прочих сущностей не рассчитаны на ниндзю. Впрочем, сержант нас быстро обломил, сказав, что эти детекторы больше предназначены для отстрела голубей, а не для того, чтобы поймать немного грамотного диверсанта. Потом, правда, смягчился и пробурчал: «Пусть мальчики погуляют», но пообещал поставить сюрпризы-ловушки и собственноручно выпороть того, кто в них сдуру попадется.
День 15.
Сержант пришел с зеленой рожей. Попал в собственный сюрприз, который Петров, совершая вечерний моцион обнаружил и переставил в другое место. Весь день терзались догадками — как сержант будет себя пороть? Но зрелища. к сожалению, не дождались.
Ночью дружно выискивали все сюрпризы-ловушки. Нашли не только их. В число трофеев попало: 6 противотанковых мин, 4 автомата, 3 пистолета для подводной стрельбы, 7 стингеров и два стенобитных бревна с титановым сердечником (не говоря уже о такой мелочи, как ящик гранат Ф1 белой раскраски и ящик патронов к ШКАС). Трофеи зарыли в каптерке, но не удержались и выставили сюрпризы в самых интересных местах. Остаток ночи гадали, что за часть здесь находилась раньше?
День 16.
Сержант умудрился угодить в две ловушки, поэтому напоминал свежевыкрашенного хамелеона. Учились метать вилки и ложки. Потому что сержант сказал, что ножи «каждый дурак умеет метать». Завтра будем метать зонтики.
День 17.
Метали зонтики. Хорошо кинутый зонтик прошибает фанеру в 5 мм с 20 метров. Сержант, в свою очередь, продемонстрировал этот фокус со 100 метров. Но у него набита рука.
По словам сержанта, если у зонтика титано-вольфрамовые спицы, то он не только фанеру, но и кирпичную кладку прошибет.
Ночью откопали в каптерке свинцовый брусок неизвестного происхождения. Сходили до ближайшей деревни и опрометчиво опробовали на курятнике.
День 18.
Пришел командир и рассказал, что к одному деду ночью в курятник упал метеорит. Прошиб стенку и трех курей. Тушки до сих пор не найти. Перья дед собирался отдать в Фонд Мира. Мы заверили командира, что на вверенном ему участке все было спокойно.
День 19.
Обучались искусству быть невидимыми в тылу потенциального противника. Разбились по парам и играли в прятки. В роли арбитра выступил сержант, временами выделявший именной пинок. Нога у сержанта тяжелая, поэтому неудачники пролетали метров десять.
День 20.
Обучались быть не только невидимыми, но и неслышимыми, так как были обвязаны колокольчиками. Под руководством мудрого сержанта и его пинков это получилось настолько неплохо, что у сержанта кто-то спер сигареты. Выяснили, что это сделал неуклюжий Васькин, умудрившись при этом скурить пол-пачки. Сержант этому факту удивился и начал ругаться на ниндзявском языке. Часа два мы добросовестно конспектировали его речь. Надо же знать, как правильно общаться с населением в тылу вероятного противника. В конце речи сержант пообещал устроить нам завтра сюрприз.
День 21.
Сержант притащил противоугонные устройства, реагирующие на вибрацию и нацепил на нас для закрепления навыков неслышимости. Продолжили обучаться невидимости и неслышимости, но быстро прекратили. Как оказалось, устройство слишком громко воет и срабатывает от любой пролетающей мухи. Кроме того, местные жители из близлежащей деревни могли подумать, что отсюда угоняют скот, ведь им сказали, что здесь располагается передовая птицеферма для элитных щенков.
День 22.
Обучались прицельному метанию сюрикенов по движущимся мишеням — летающим мискам, так как тарелки быстро закончились. Мимо летел косяк гусей. Решили попробовать сюрикены на них. Потом пришлось думать, куда девать столько мяса. Продали в деревню, купили шампанского и, по ниндзявскому обычаю, выпили его за упокой гусиных душ. Пусть тушенка им будет пухом.
День 23.
Обнаружили, что пороховых ускорителей не так много, и их следует экономить. Сидоров предложил использовать пожарный багор для преодоления забора вместо шеста. Почему мы раньше не догадались?
День 24.
Пришел сержант и объявил, что вечером мы делаем контрольную вылазку. Во-первых, для пополнения запаса продуктов, во-вторых, для проверки усвоенных знаний. Боевая задача — незаметно проникнуть в огород, затариться там капустой и кабачком и так же незаметно исчезнуть. Боевое задание все успешно выполнили и даже перевыполнили.
День 25.
Утром к командиру пришел председатель местного АО «Колхоз» с трясущимися руками и невнятной речью. После отпаивания литром спирта удалось выяснить, что ночью к председателю на личный огород пришла бесовская сила. В результате — следов нет, овощи на огороде исчезли, а десять сторожевых волкодавов, патрулировавших огород, за всю ночь ничего не видели и не слышали. Странно, и чего это мы так дружно ломанулись вчера на один и тот же огород? Чтобы председатель не слишком огорчался и не помер с голоду, решили возвратить половину.
День 26.
К командиру опять пришел председатель. Трясется весь. После отпаивания двумя литрами спирта рассказал, что под воздействием нечистой силы на пустом огороде за ночь выросли овощи, а в центре огорода — 12 метровая сосна. Пять сторожей с автоматическими берданками и собаки ничего не заметили. Командир пообещал содействие и при необходимости выделить за скромное вознаграждение несколько кур типа «пиранья».
Провели внутреннее расследование и выяснили, что сосну приволок Сусанин для введения вероятного противника в заблуждение.
День 27.
Сегодня сержант нас похвалил. Он сказал, что даже такие идиоты как мы, все же научились кое-каким полезным мелочам. Хотя все еще не способны ползать по потолку как обычные мухи, не обучавшиеся нинздявскому искусству. Поэтому он наклеил мух на потолок, а мы ползали и отковыривали их.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни — за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи…
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа — физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола — единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината…
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника — делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис «Златната ръка». След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.